Да се пише стандартно ревю за албум на група като Deep Purple идва леко скучно. Така че ако не ти се чете, нека просто да кажа – чуй този албум. Това е. Край на ревюто. Ако ти се чете, обаче….

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ЧУЕМ “=1” НА DEEP PURPLE?

1. Защото това са Deep Purple. Дори от уважение. Но след уважението ще дойде изненадата.

2. Защото Ian Gillan е почти на 79 години, а пее като звяр. Особено в песента “Now You’re Talkin”.

3. Защото самите Deep Purple уважават своите фенове. Доказателство за това е фактът, че три от най-силните песни в албума излязоха като сингли с видеа. “Portable Door” е с потенциал да се превърне в класика на бандата. Малко са музикантите, които след повече от половин век на сцената продължават да създават класики. “Pictures of You” е среднотемпов шедьовър с баладично настроение. Песента звучи като житейска равносметка. А колкото до последния сингъл – “Lazy Sod”, дори само това, че доста хора биха се разпознали в лирическия герой е достатъчно.

4. Защото това е своеобразен дебют на Deep Purple. Чакай, какво? Не свирят ли от 56 години? Свирят. Но новият китарист Simon McBride дава заявка за начало на нова ера. Той е млад на фона на останалите, „само“ на 45 години е. Но има 28 години стаж като музикант в различни проекти. И дава свежест. Дава осъвременяване. Дава.

5. Защото “Show Me”, “A Bit On the Side” и “Sharpshooter”, които са първите три песни от албума, дават заявка за чудесно цялостно творение. Deep Purple каквито трябва да са – РОК.

6. Защото “Portable Door” е великолепна. Вж. т. 3.

7. Защото Don Airey прави чудеса на клавишните.

8. Защото “Old Fangled Thing” е като извадена от 80-те. Има онзи пламък.

9. Защото “If I Were You” е от добрите балади на групата.  А китарното соло… ех.

10. Защото “Pictures of You” е твърде добра, за да не бъде чута. Вж. т. 3.

11. Защото “I’m Saying Nothing” е класическа и добре изсвирена рок песен.

12. Защото, между другото, Ian Paice е като метроном в този албум. И прекрасно дава пълнота на китарните и клавирните сола, както и на бас партиите.

13. Защото, като казахме бас партии, Roger Glover гърми с баса си.

14. Защото всеки от нас е бил поне малко “Lazy Sod”.

15. Защото “Now You’re Talkin’” кара рок кръвта да закипи. Това е скритият диамант в албума. В т. 2 казахме колко добре се справя Ian Gillan там. А останалите му „подлагат“ подобаващо. Май идеята на това парче е да покаже, че наближаващата осмица във възрастта е само това… някаква си осмица. А, да – има и клавирно соло, което буквално си играе с мозъка ти.

16. Защото “No Money to Burn” звучи така както трябва да звучи рокът днес.

17. Защото “I’ll Catch You” има потенциал също да стане от класиките на състава. Но от баладите-класики. А текстът сме го преживявали всички.

18. Защото “Bleeding Obvious” очевидно или по-скоро ушевидно е чудесна финална песен, но което е по-важното, показва, че няма умора. Няма умора в Deep Purple. Те са рок от-до. Че даже и прогресив тук-там.

Осемнайсет причини. Албумът е чудесен. В никакъв случай това не са Deep Purple от 80-те. В никакъв случай не са пили хапчета за подмладяване и е повече от ясно каква е възрастта им. Но с този албум те сякаш ѝ се надсмиват. Албумът трябва да се чуе. А ние… ние трябва да се радваме, че живеем във времето на Deep Purple.