Не е тайна, че освен екип от музикални маниаци, Metal World е още сборище на зле прикрити киномани, псевдофилософи, геймъри и пр. Ето защо проект като Light Field Reverie автоматично попада в графа “задължителни”, а темите, които разглежда, са чудесен повод да си поговорим със създателите му Heike Langhans (Draconian) и Mike Lamb (Sojourner).
Mike: С Heike се запознахме по време на европейското турне на Sojourner с Draconian през 2019. Още в началото се сприятелихме и открихме, че имаме общи интереси, гледни точки и музикални вкусове. Продължихме да общуваме и постоянно говорехме за това как искаме да запишем нещо заедно някой ден. И двамата преминахме през сериозни житейски промени, през които се подкрепяхме взаимно. Най-накрая нещата се получиха и сме щастливи, че днес правим всичко, за което преди само можехме да мечтаем.
Heike: Единственото, което ни трябваше, за да стартираме проекта, беше да сме в едно и също пространство за около ден. За име избрахме нещо, което рисува неземни и ефирни картини вместо мрачни асоциации.
Няма нищо по-естествено от това да работиш върху общ проект със сродна душа. Изобщо наложи ли се да променяте нещо в музикалната насока?
Heike: Нито веднъж. Идеите за крайния продукт и общите ни музикални вкусове бяха неочакван фактор, който продължава да ме изненадва и до днес. Дори когато имаме противоречия относно дребни технически детайли, винаги успяваме да намерим златната среда. Ако например някой чинел ми се струва твърде силен или Mike смята, че има излишна реверберация, мнението на другия се взима предвид, тушираме нещата с една-две степени и стигаме до компромис, който да работи и за двамата. Разчитаме на музикалния усет на другия дотолкова, че не бихме поставили под въпрос нещо, освен ако не е наложително.
Mike: Така е. Както Heike каза, наистина нямаше нищо, за което да спорим. Постоянно се изненадвам от това доколко композиторските ни стилове съвпадат. Чудесно е, когато музиката е естествено отражение на общата ни визия. Изключвайки някои минимални подробности, не се наложи да променяме нищо от оригиналната идея.
Музиката на LFR е различна от това, което сме свикнали да слушаме от другите ви състави. Как оценявате творческата свобода спрямо установения звук на Draconian и Sojourner, към който феновете имат определени очаквания?
Mike: Основах Sojourner преди шест години с Emilio, чиито гост вокали ще чуете в “Ghost Bird”. Колкото и да се опитвах да променя звученето от албум на албум, нямаше място за особени експерименти отвъд сравнително тесните рамки на жанра… не твърдя, че това е нещо лошо, но ако изчерпва възможностите ти, то сам си правиш лоша услуга, особено когато интересите ти надхвърлят измеренията на въпросния стил. Light Field Reverie ни позволи да изследваме целия спектър на възможностите си в рамките на един проект, без ограничения. Разбира се, винаги има нишка, обединяваща албума чрез дадена последователност, но за нас тя се състои в музикалните мотиви, тоналност, текстури и уникалния глас на Heike, които ни позволяват да обхванем широка гама от стилово разнообразие.
Heike: За всеки автор е изключително важно да експериментира и изразява това, което го вълнува. В противен случай се сблъскваш с разочарование и чувство на застой и повтаряемост. Тъй като не съм основен композитор в Draconian, оценявам свободата, която ни носи Light Field Reveriе с това да запишем каквито искаме песни. В дебюта си позволихме да изследваме разностранни посоки не само за да освободим себе си, но и за да можем да отсеем елементите, върху които да се фокусираме занапред.
В тази връзка, можем ли да предположим, че тепърва предстои да чуем още материал от проекта?
Heike: Несъмнено. Имайки предвид колко се забавлявахме по време на композирането и записите, нямаше как да не помечтаем относно идеите и темите за следващия работен цикъл. Концепцията за новата обложка е вече в главата ми, но засега ще я запазя в тайна.
Mike: Вече имаме ясен план за втория албум и дори започнахме работа по него. Стремим се да подходим към творбите си както от звукова, така и визуална гледна точка и градим концепция около тях. Лично аз обожавам да работя по втори албуми, защото носят чувство за цел и уверена идентичност на групата.
Като геймър, няма как да не оценя препратката към Control, една от най-добрите игри през последните години (“The Oldest House” е името на централното управление на Федералното бюро по контрол в играта). Какво ви накара да посветите песен на Jess и мисията ѝ срещу покварата на The Hiss?
Mike: Бях голям фен на Alan Wake още в началото, а и на Max Payne преди това, така че очаквах с нетърпение излизането на Control. Когато я изиграхме, с Heike бяхме силно впечатлени, попихме всеки един момент от геймплея и не след дълго я изиграхме отново. Всичко около играта е изпипано перфектно, от визията до историята и механиката. Сред най-големите ми увлечения са странната и хорър фантастика, а The New Weird (жанр, обхващащ хорър, сюрреализъм и Лъвкрафтска фантастика) и Control обединяват стила по начин, който съм срещал единствено в творбите на автори като Jeff VanderMeer и Laird Barron. Трилогията “The Southern Reach” (“Анихилация”, “Агенцията” и “Приемане”) съдържа една от любимите ми сюжетни линии и стои зад вдъхновението ни в “Ghost Bird”. Оказа се, че Control е също силно повлияна от нея, както и други произведения от странната и хорър фантастика. Обстановката и архитектурата в играта са потресаващи, а героите – незабравими, така че нямаше как да не им посветим някое парче.
Heike: Твърде малко игри ме впечатляват визуално, но Control постига перфектен баланс между минимализъм, цветова гама, неземни картини и страхотно осветление, които търся във всеки вид медия. Концепцията и мистерията определено ме заинтригуваха, а ключовият образ на Ahti остана в съзнанието ми дълго след края на играта. От няколко месеца се опитвам да направя фен видео към песента, включващо сцени и геймплей от Control, с което двамата да изразим признанието си към това произведение на изкуството. Все още не съм се отказала от идеята. Може би е време да я изиграем за трети път!
В “Another World” чуваме реверанс към “The NeverEnding Story” (“Приказка без край”) – друга творба, издържала теста на времето. Несъмнено едно от най-силните ѝ послания е това какво сме способни да жертваме към пътя на унищожението, за да поправим дадени грешки в света или поне себе си. Образът на Gmork ни напомня, че умението да имаш надежда дори в най-нелеките ситуации е жизнеутвърждаващо. Доколко следвате собствения си съвет във време, изкарало на показ някои от най-мрачните черти на обществото?
Heike: Това винаги ме връща към идеята за ентропията. Всичко, което разполага с твърде много контрол, в даден момент ще доведе до хаос, докато не бъде подложено на принудително реорганизиране според естествените принципи. От една страна смятам, че образът на Gmork (слуга на The Nothing, изпратен да убие Atreyu) е метафора за хаоса като необходим противовес на онова, което неизбежно би довело до унищожение, ако бъде оставено безконтролно. Atreyu символизира надеждата и осъзнаването, които за добро или лошо водят до прогрес. Говорим за класическия парадокс за светлината и мрака, взаимно необходими, за да имат смисъл и оттам неспособни да се елиминират. За да се върна на въпроса, световното напрежение ще намери баланс по един или друг начин. Винаги съм вярвала, че препятствията водят до решаване на проблеми и стремеж към иновации. Невинаги е лесно да си свидетел на някои социални прояви, но когато преодолеем емоционалните вълнения, ще намерим начин да излезем от ситуацията.
Mike: “The Neverending Story” ми направи голямо впечатление в детството, но когато се върнах към историята от гледната точка на възрастен, бях шокиран от дълбоките метафори и символика в книгата и филма. Преди те винаги ме оставяха с меланхолични чувства. The Nothing символизира липсата на въображение в модерното общество и загубата на невинността и креативността, която неминуемо те спохожда с времето. Това не е никак лесно за осмисляне, докато не израснеш достатъчно, за да го преживееш… изведнъж посланието придобива съвсем други измерения и го възприемаш различно, когато започне да дава отражение върху теб и околните. Светът е в упадък вече дълго време; след всичките конфликти, за хората е все по-трудно да запазят надежда, а както Gmork казва, “безнадеждните хора са лесни за подчинение” – нещо, което виждаме всеки ден чрез медиите, изкривените истини и омразата. Още в началото исках да включа цитата в албума. Бях си наумил да използвам и сцената на брега, в която Rock Biter оплаква неспособността да спаси приятелите си, изправени пред всепомитащата сила на The Nothing, но, за жалост, монологът не е толкова подходящ извън контекста. Има нещо покъртително в репликата “тези ръце изглеждат толкова големи и силни” в израз на примирение на нещо толкова могъщо, което просто се предава и очаква края... това ме жегва всеки път. Понякога е лесно да загубиш вяра във всичко, виждайки егоизма в хората и упоритото им отричане на доказани научни познания, но се стремя да се вглеждам повече в себе си и да ценя връзката, музиката и радостта от развлеченията и изкуството повече от всякога. Приливът ще отмине, мисля, че в някои отношения дори вече е отминал, но хората трябва да продължат да се борят в името на един по-добър свят. Това винаги ме подсеща за реплика от финала на първия сезон на “True Detective”, докато Marty и Rust се взират в небето. Marty казва: “Струва ми се, че мракът владее много повече територия”, на което Rust отговаря с “Преди време имаше единствено мрак. Ако питаш мен, светлината печели”. Мисля, че това обобщава и идеологията зад Light Field Reverie.
“All Roads Lead Home” пък съдържа паметен монолог от The X-files (“Досиетата Х”), повдигащ въпроси за отвъдното и това доколко си струва да защитаваш личните си убеждения.
Mike: Концепцията за отвъдния свят ми допада, но в същото време разчитам основно на науката и това, което можем да наблюдаваме. При всички случаи, не съм религиозен човек. Цитатът може да се разглежда по различни начини и е сред най-любимите ми въобще. Вкарахме го за контраст на нихилизма и негативизма, които вземат превес напоследък. Подобно на самата сцена, посланието е “не се предавай, не позволявай на мрака да те погълне точно сега”.
Heike: Като емоционално и сантиментално същество ми е трудно да направя обективен разбор на темата. Има неща, които знаем, и такива, които усещаме. Истината е, че от съзнателната ни гледна точка, няма как да дадем отговор на това, което е “отвъд” и дали то изобщо съществува. Но познаваме чувството на загуба и необходимостта да рационализираме нещо болезнено като последния дъх или изтекъл срок на годност. Знаем, че материята се разпада на съставните си елементи, както и че според закона за запазване на енергията, тя не може да бъде унищожена, но променя формата си. В тази връзка вярвам, че част от нас продължава да съществува след промяната. Що се отнася до “The X-files”, възможността да имаш финален момент на самоосъзнаване преди да започнеш пътуването си към непознатото е една красива идея.
Какво ще чуем в останалите парчета?
Heike: Подготвили сме някои изненади (или тъкмо обратното) за слушателите. Ще споделя само, че ни е трудно да посочим любимо заглавие заради голямото разнообразие от елементи и влияния в албума. Има известна носталгия по 80-те и 90-те, която може да ви накара да искате да затанцувате, когато не сте смачкани под тежестта на китари и емоции.
Mike: И двамата сме с корени в дуум сцената и споделяме любов към този жанр, така че едва ли някой ще се изненада да чуе такива елементи. Както споменах, “Ghost Bird” е силно вдъхновена от “The Southern Reach” (книги, които всеки трябва да прочете), ще откриете и доста музикално разнообразие, изследвайки албума. Искрено се вълнувам да чуя мнението на феновете!
Какво мислите за хората, които натрапват собствените си убеждения на останалите, независимо дали причините са политически или нещо елементарно като "певец А е по-добър от певец Б"?
Heike: Там е работата – това са си техните виждания и ничии други; това са мнения и трябва да се разглеждат като такива. Ако някой ми сподели пет добри причини, с които да се съглася, винаги съм склонна да обсъдим нещата, ако и те са. В края на краищата всички имаме собствени предпочитания, възпитание, култура и индивидуалност, и не мисля, че хората трябва да налагат субективните си мнения, без да вземат предвид това, което поначало ни прави такива, каквито сме.
Mike: Вярвам в свободата да формираш личните си възгледи. Стига да не вредят на останалите, разпространявайки омраза или потенциално опасна дезинформация, хората трябва да могат да правят заключения, без да бъдат съдени или унизявани. Например, въпреки че не споделям религиозните им възгледи, по никакъв начин не желая злото на вярващите. Но някои истини са такива именно защото науката е рационален и подчинен на логиката метод да разберем света около нас. Когато хората я отричат заради невежество или непроверена информация, прочетена в Интернет, това се превръща в проблем. Когато говорим за това дали в музикално отношение А е по-добър от Б, то на кого му пука, в края на краищата? Наслаждавайте се на това, което ви прави щастливи, стига да не се превръщате в елитарни гадняри, каращи другите да се чувстват зле заради това, което слушат или харесват.
Как би звучал саундтракът към нашествието на извънземните?
Mike: Като музиката на Akira Yamaoka в Silent Hill с индустриални пост-рок елементи.
Heike: Космически дуум с glitch ефекти!
Ако можехте да създадете идеалната видеоигра, какъв стил ще е?
Heike: Ооо, това е трудно. Бих създала RPG с редуваща се бойна механика като Divinity. Ще бъде ситуирана в Слънчевата система и ще има междузвездни пътешествия, кътсцени а ла Final Fantasy и космическа естетика и музика като от Mass Effect. Персонализирането на героите и интересните методи на заснемане на екрана също са ми изключително важни. И още, в моята игра няма да ви се налага да разчитате на скапания лагерен огън, за да почувствате, че животът ви отново придобива смисъл!
Mike: Ха-ха, чувствам се лично обиден от намека за Dark Souls, една от най-добрите игри за всички времена! Обещавам, че някой ден ще направя истински неин фен от Heike. Всъщност в момента работя в гейминг индустрията като продуцент към издателство за игри. Още не съм стигнал до момента, в който ще създам своя, но мечтаната игра звучи като изследователски сървайвъл хорър, потопен в красивата атмосфера на “The Southern Reach” на Jeff VanderMeer, сюрреализма на странната фантастика на Laird Barron и визуално тревожната естетика на Junji Ito. Ще е FPS, за по-добро потапяне в обстановката.
“Starman” на David Bowie озвучи исторически полет в космоса. Изберете музиката за следващия.
Heike: Ха-ха! “Star Rider” на Hällas. С Mike се смеем всеки път, когато я чуем. Далеч не е нещо иконично като Bowie, но към края дори включват фразата “space master”! Ще бъде един забавен полет.
Mike: “High Hopes” на Pink Floyd, или просто нещо тяхно, но това е може би любимото ми парче. Всъщност може ли направо да изпратим целия “The Division Bell”?
Кой ви вдъхновява визуално и имате ли любима обложка или друго произведение на изкуството?
Heike: Има безброй страхотни таланти, харесвам твърде много художници и илюстратори, така че би било престъпно да отделя имена. Но все пак, обложката, на която не спирам да се възхищавам, е “Les Voyages De l'Âme” на Alcest, нарисувана от Fursy Teyssier. Творбите му се отличават с изисканост и мрак. По принцип се вдъхновявам от минимализъм и елегантни линии в стил Ар-нуво и Ар-деко.
Mike: И аз ще посоча Fursy Teyssier, обожавам работата му. Mariusz Lewandowski е сравнително ново име, което вече се нарежда сред любимците ми – той нарисува обложката на “Mirror Reaper” на Bell Witch, както и още други след нея. Но най-голямо уважение изпитвам към изкуството на Adam Burke от Nightjar Art и Paolo Girardi; и двамата създават потресаващи неща. Както и Nick Keller от Нова Зеландия! Ще бъде страхотно да работим заедно. Разбира се, няма как да не спомена феноменалния арт на Heike за обложката и оформлението на “Another World”, адски се гордея с визуалния стил на албума и нямам търпение да видя следващия.
Heike, ще чуем ли нещо ново от :LOR3L3I:?
Heike: Дори в момента работя над албум за проекта. Колкото и изтъркано да звучи, през последните шест месеца получих безкрайно вдъхновение и подкрепа от партньор, който не само ме подтиква да правя това, което умея най-добре, но и беше така любезен да ме оборудва с подбор от най-добрите програми и плъгини, които ще послужат за създаването на десет албума. Докато завършването на една песен отнемаше седмици заради разочарованието поради липса на ресурси и знания, сега процесът е около два дни от началото до края, като всеки елемент тежи на мястото си. Няма нищо по-мотивиращо от правилните инструменти и звуков инженер/продуцент, решен да изглади продукта до съвършенство. Така че слушателите могат да очакват албум през следващите няколко месеца, в зависимост от това колко време ще отнеме дебютът на другия ни нов проект.
Кой албум трябва да чуем преди края на годината?
Mike: Макар че е от късната 2019-а, все пак ще номинирам “Sundowning” на Sleep Token, който излезе преиздаден в делукс версия по-рано през 2020-а. Това е и записът, който ме развълнува най-силно през последните няколко години въобще. Любимите ми парчета са “Blood Sport” и “Jaws” (сингъл, който е издаден преди албума и не е включен в него).
Heike: Не е метъл, но ми помогна много през годината – “Monsters” на Empathy Test. Задължително чуйте любимата ми "Stop".
Опишете другия с пет думи.
Heike: Сръчен, интелигентен, педантичен, забавен и хубав!
Mike: Любяща, талантлива, забавна, уникална и красива!
За финал, споделете с нас урока, който научихте през годината.
Heike: Не приемайте нищо и никого за даденост. Не знаете какво имате, докато не е го загубите. Не се страхувайте от промяната и я приемете като шанс да обмислите какво точно искате от живота си. Дотолкова сме заклещени в капана от рутината, че възможностите за личностно израстване могат да ни подминат лесно, но когато сме принудени да преосмислим алтернативите, могат да ни се случат неща, за които дори не сме си мечтали. С каквито и препятствия да се сблъскате, те също ще отминат.
Mike: Оценявайте това, което имате и ако наистина обичате нещо, останете и през тежките времена, защото от другата страна все пак има светлина. Следвайте плановете си и не се предавайте само защото животът понякога е доста скапан. Далеч не съм толкова красноречив, колкото Heike, но да… тя каза всичко, което всъщност има значение.
