Ние сме братя. Ние дишахме един въздух, имахме една кръв и пихме една бира под една мелодия. Кака Маша каза и ние го направихме, но не помня да сме били по-щастливи и своеволни от доста време насам. За това и не обвиняваме Аркона, че ни го причиниха. Благодарим им, на тях и на околните ни другари, на тези, които ни помогнаха да бъдем там и на тези, които останаха верни на идеята.
Всичко започна преди години - колко, за всеки е индивидуално. Идеята тогава бе, че няма по-голяма сила от това да си на концерт. Там намираш разбиране и си заобиколен от себеподобни, там не си сам в един свят, тръгнал леко накриво. Само в тълпата ние, обединени от скромното "метъл фенове", бяхме готови да склоним глава и да оставим музикантите да ни водят, ние да следваме и да вярваме, по-щастливи от всякога. Отдавна обаче това избледня. Пренаситихме се, още сме вярващи, но понякога забравяме колко точно живи ни прави викът на любимия припев, и по-скоро оплакваме лошото озвучаване и лекото изфалшивяване на някое солo.
Представяме си гореописания млад метълски хъс на публиката. Представете си и още нещо обаче - майка Русия, нейните необятни ширини и най-вече - топлината на руската компания, на руската душа. Сега съберете двете. Аркона успяха да ни напомнят какво трябва да е с последния си концерт в столичния “Mixtape 5”. Руснаците не само ни сближиха, но и ни вдъхновиха за доста време напред.
Вратите се отвориха навреме, присъстващите не бяха много, но не бяха и малко, в съседната зала имаше метъл (явно) сватба, романтиката струеше от стените на подлеза, в който се намира клубът. Оплаквания относно организацията не можем да си позволим, за звука - както винаги, имаше нежно мрънкане, но атмосферата доминираше над всичко. Подгряващи бяха амбицираните българи от Shambless, който дадоха всичко от себе си да докоснат по нещо във всеки един слушател и почитател на различни стилове. Уви, тази космополитна мечта доведе до един леко хаотичен краен резултат, който предлагаше сериозни надежди в по-нататъшното развитие на бандата, стига да бъдат вдъхновени и с правилната концентрация. Момчетата създадоха една интересна обстановка на елфически мрак, като определено обраха овациите с хъс и интересно разпределение на ролите в състава - вокалите бяха поверени на барабаниста. След третата поредна "последна песен и си ходим", подкрепени с бурни овации, момчетата от Shambless освободиха сцената за пристигането на руските ни братя.
Концертът на Маша и компания продължи скромните час и половина, но това някак си не натежа на цялостното им представяне. Групата излезе на сцената нахъсана, готова да завладее сърцата ни още с първите акорди. Визуализацията е известна - униформено еднаквите блузи с руски бродерии по тях и кожата на вълче, увиваща се около тялото на фронтдамата, чиито руси кичури не спират да крият лицето. Много сила и много финес в една картинка на различна метъл банда. Но не бе различна само бандата, а и връзката с публиката. Братята руснаци се доказаха като братя. В публиката се игра казачок, всички се прегръщаха, а когато някой случайно те настъпеше, ти се извиняваше и усмихваше по-широко, отколкото на всеки друг концерт. Гореспоменатите метъл фенове винаги сме били силни и винаги сме си подавали ръка, когато нечия кубинка откаже и добрият двуметров човечец се окаже на пода. Но саундтракът на Аркона, постоянното обръщение на Маша с "Братя мои" към публиката, фактът, че тя дори не опита да говори на английски, а на чист руски - всичко това ни накара не просто да хвърляме обратно в погото добрия двуметров младеж, напротив - да проверим как е, а той да ни потупа по рамото и да каже “благодаря”.
Аркона предложиха сетлист, включващ както стари и култови парчета (“Гой, Роде, Гой!”, “Славься, Русь!”, “Брате Славяне”, “Стенка на стенку”), така и няколко песни от наскоро излезлия “Явь” (“Сербиа”, “На страже новых лет”, “Зов пустых деревень”). Старите парчета надигнаха фурор в правостоящите ентусиасти, не само се пееше и скачаше, но и лекото енергично пого намираше място на почти всяко парче. Новите неща бяха доста добре приети от българската публика, макар и ясно да се виждаше, че бяха почти непознати на слушателя в сравнение с класиките. “Сербиа”, едно гениално парче от новия албум “Явь”, бе почти въпрос на политическа и родолюбческа ситуация, изпълнено на българска територия. Скромният извод бе, че при следващо идване на родна земя, руснаците ще трябва да се постараят с не по-слабо парче на име “Болгария” и всичко ще им бъде простено.
С гостуването си в София Аркона ни показаха, че колкото и да се опитваме да бягаме от славянската ни доброта, тя пак ще ни застигне и на нас дори ще ни хареса. Бандата положи основи на едно дълго препяване на новия си албум, но най-вече ни напомни за една идеята, която някои от нас бяха тръгнали да забравят. Изпълнението на Аркона бе много топло, много руско, много българско и много метъл, за което им благодарим сърдечно и отново.
Виж снимки от концерта тук.
