Третият студиен албум на Cynic беше в процес на обработка цяла вечност. Както ни показва историята на хеви метъла обаче, основаното в слънчева Флорида и базирано в Лос Анжелис трио никога не се е “Focus”-ирало върху количеството. Не и за сметка на качеството. “Kindly Bent to Free Us” пристига повече от пет години след реюниън албума – и една от връхните точки на 2008-ма – “Traced in Air”, който от своя страна продължи легендарния им и също толкова злочест дебют след цели 15. Иронично и напук на всички обстоятелства, те винаги идват точно навреме. И, разбира се, изпълняват функциите си по предназначение. “Focus” промени облика на екстремната музика, без никой да забележи – не и в момента на появата му – “Traced in Air” ги върна в играта, връчвайки им и отдавна полагащото им се признание на едни от вечните новатори в нашия малък, но безкрайно пъстър свят от звуци, а с “Kindly Bent to Free Us” групата най-после добива окончателния си, завършен облик.

За онези, които са били достатъчно внимателни, противоречивата природа на новия Cynic едва ли представлява някаква изненада. Той е резултат от многократно премисляни и уверено предприети стъпки, водещи своето начало от “Wheels Within Wheels” – финалната песен в EP-то “Re-Traced” – и целия мини-албум “Carbon Based Anatomy”, които ясно подсказаха накъде са се запътили Paul Masvidal, Sean Reinert и Sean Malone. “Kindly Bent to Free Us” е по-малко метъл и повече фюжън и прог-рок. Но подобно на колегите им в онова интензивно европейско турне от края 2008-ма, Opeth, които на практика осъществиха същата метаморфоза с “Heritage”, въпросният процес протича напълно безболезнено. Влиянията на Cynic излизат далеч отвъд пределите на екстремната музика и дори едно слушане на заглавната песен е достатъчно свидетелство към този факт – ъгловите рифове на Masvidal, както обикновено в постоянно съприкосновение с чистите, тихи секции, се разпадат в джазменска импровизация, само за да избухнат отново, още по-интензивни и въздействащи. Така динамиката на “Kindly Bent to Free Us” компенсира липсата на метъл, въпреки че всеки с по-сериозно око (т.е. ухо) веднага ще открие същия феномен и в “Traced in Air”, където единственият “метълски” похват си остават епизодичните включвания на вокодер. Но достатъчни ли са харш вокалите, за да направят един “Sunbather” метъл албум? Не.

Говорейки за вокали, в “Kindly Bent to Free Us” присъстват моменти, в които Masvidal всъщност звучи като човек, а това е още един ключ към осъзнаването на албума. Защото той е по-земен от всеки запис на Cynic досега. Паралелно с това идва и преобладаващото усещане за позитивизъм (не че то е нетипично за тях) и почти пълната липса на мрачни настроения в “Kindly Bent to Free Us”. Чуваш ли Mastodon-изирания риф на “The Lion’s Roar”? Не? Добре.

Позитивен или не, метъл или не - това е Cynic. Музика искрена, емоционална и напълно завладяваща. В сцена, в която всичко сякаш вече е изобретено, Paul Masvidal и двамата му спътници не са тук, за да разбиват някакви граници, защото те отдавна са го направили. Посланието им обаче винаги ще ни бъде нужно. То ни напомня, че въпреки объркания ход на съвременния свят, ние все още сме хора – раждаме се, растем, обичаме, страдаме, падаме, ставаме и накрая си отиваме. Това е смисълът на всичко. А също и на “Kindly Bent to Free Us”.