Ревюта
Група: Enthrallment      Албум: The Voice of Human Perversity      Автор: Here Comes The Pain      Февруари, 2014
Enthrallment - The Voice of Human Perversity (ревю от Metal World)

Enthrallment не е нова група, за да ви я представяме прилежно; всеки, който има интерес към българската ъндърграунд сцена, но сърце не му дава да се раздели с няколко лева, за да гледа бандата на живо, може абсолютно безплатно да поцъка из нета, да разбере имената и да види физиономиите на тези пичове. Същото важи и за стиловата принадлежност. Дали е чист дет метъл или нещо друго, в случая няма значение. Важното е, че четвъртият албум на плевенчаните - “The Voice of Human Perversity” - гази, мачка, троши вратове, отстранява далаци, кърти мивки и сресва вежди. С това издание Enthrallment ясно предявяват претенциите си за признание извън пределите на татковината. Дано да го получат.

Касапницата започва ударно със “Screams Etched Within the Crags”. Ясен и балансиран олдскуул дет, нахъсани рифове, смяна на темпото, бластбийтове и мощен рев. Началото силно напомня “Angel Of Death” на бащиците Slayer, преговарянето на която прави деня някак по-светъл, мил и приятен. “Rats Before the Worms” е вторият трак, който само затвърждава добрите впечатления. Третото парче, “Mummified Ante Mortem”, разполага с всички достойнства, заради които никога не ни писва да си трошим вратовете на тази музика - по-разнообразни рифове и още повече смени на темпото, много качествено изсвирени барабани. Същото важи и за следващата пиеса, “Rove in Hell”. Задължително трябва да се отдаде заслуженото и на “Tones Of Gladness”, където е обърнато внимание на всеки детайл, китарните сола звучат по-убедително, а рифовете не са просто фон към зверовитите барабани.

За финал си струва да се отбележи, че “The Voice of Human Perversity” е един добре измислен, качествено изсвирен и записан с подходящата агресия албум, който няма да втрещи почитателите на бруталния метъл с новаторство, но това не е недостатък на Enthrallment като банда, а обща тенденция. Петимата от Плевен са брутално добри свирачи и трябва със зъби и нокти да драпат към по-цивилизованата част от планетата. Спасението е някъде там, пичове, колкото е възможно по-далеч от умишлено издигнатата в култ и поддържана с невероятен успех родна посредственост.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт