В Iced Earth цари желязна дисциплина. Дали заради ръководните умения на Jon Schaffer или свежата кръв в състава, бандата ни радва с безподобни шедьоври над две десетилетия. След последните отлъчвания на Tim Owens и Matt Barlow, бъдещето на “Dystopia” бе подложено под въпрос. Или поне до появата на Stu Block. Независимо дали говорим за него, за самия Schaffer или за присъединилия се едва ли не вчера басист, едно е ясно – на Iced Earth не им пука за миналото и работят с пълна пара. Винаги дават максималното от себе си, за да запишат поредната бъдеща класика. “Plagues of Babylon” е точно такъв албум.
Първата му част е концептуална и ни връща към сагата за Set Abominae, развита още в култовия “Something Wicked This Way Comes”. Става дума за шест тематично обединени парчета, които логично съставят и по-опасната за вратните ни прешлени половина. Заглавната композиция задава възможно най-подходящия тон за предстоящото едночасово изживяване – бавно, тежко и с по-мрачни краски от загатнатия в “Dystopia” апокалипсис. “Democide” взривява тъпанчетата в духа на старите класики – с убийствени китари, още повече хеви метъл елементи и брилянтни вокали от страна на Stu. Същият се чувства в изцяло свои води, както вече доказаха студийният му дебют и тазгодишното тричасово DVD. Ако и те не са ви убедили, то епичните припеви на “The Culling”, “Resistance” и баладата “If I Could See You” ще го направят – вокалните му превъплъщения са твърде майсторски, за да си позволим своеволието да го наричаме имитатор на Owens и Barlow. Сред материала от втората половина на диска блестят злокобната “Cthulhu” и кавърът на кънтри класиката “Highwayman”, изпълнена с гост вокалистите Michael Paulsen (Volbeat) и Russell Allen (Symphony X). Включванията на Hansi Kürsch като беквокалист в цели пет парчета пък ни позволяват да си помечтаем за заветния трети албум на Demons & Wizards, обещаван от него и Schaffer в не едно или две интервюта. Остава надеждата, че записите му все някога ще се състоят, но дотогава албуми от класата на “Plagues of Babylon” ще правят чакането в пъти по-малко болезнено.
Опусът се нарежда гордо до върховите постижения в модерната история на групата. Макар и да не притежава хитовата насоченост и магнетизма на “Dystopia”, той ни връща в друга, не по-малко любима ера от дискографията им. По-технична, хомогенна и съдържателна. Същата, която превърна Iced Earth в абсолютни властелини на американския пауър метъл.
