Траш метълът е жанр, който, макар и да се слуша много, не е от най-комерсиалните в композиционно отношение. В наши дни е много по-успешно да твориш, базирайки се на модерните поджанрове на рок музиката, отколкото да дълбаеш в стил, чийто зенит е отминал в края на 80-те. Пловдивчаните от Mental Destruction обаче са едни от последните мохикани на родния траш и макар “Road of Redemption” да е техният дебютен албум, групата е със сериозна история зад гърба си.
Преди точно 15 години, в края на 2008-ма, в града под тепетата се сформира Mental Destruction. Идеята на момчетата е да се прави качествена авторска музика в тежкия жанр. След почти 36 месеца първата стъпка е направена – ЕP-то “Fighting The System”, включващо три парчета, е реализирано. 2011-а година е ключова за развитието на състава и поради друга причина – Кордата, както е артистичният псевдоним на барабаниста на бандата, се присъединява към Коцето (вокал и китара), Стойчо (китара) и Цецо (бас и бек вокали). Четири лета по-късно е издаден сингълът “Bombing Season”, a преди година и половина друг сингъл, “The Crow”, бе пуснат в Интернет пространството.
Ще започна анализа си със слабото място на творбата. Едва ли за почитателите на родните ъндърграунд групи е тайна, че миксът и мастърът на вокалите често правят разликата от местната до световната банда. Тук случаят не е много по-различен – имаме хубаво изсвирен музикален материал, стабилна дръм секция, адекватни лирики, които впрочем са изпети добре, но, казано по нашенски, вокалът е пльоснат върху инструментала. За пореден път... Това е сериозен проблем при записа на много български албуми, но в случая темата на материала е друга.
Позитивите са много повече от негативите. Личи композиционното влияние на т.нар. “стара школа”. Слушайки “Road of Redemption”, лесно можеш да доловиш немските траш нюанси на Kreator, Sodom и Destruction. Налице са и такива отвъд Океана: Slayer, Testament и Exodus трайно са оставили своя отпечатък върху Коцето, Цецо, Стойчо и Кордата. И когато към тази интересна симбиоза добавиш сурови хардкор вокали а ла ранния Billy Graziadei, няма как материалът да бъде окачествен като слаб. “Dark Passanger”, която отскоро разполага и с клип, прави силно впечатление, но същото важи и за откриващата “Purifire”, заглаваната песен, както и за закриващата “No Sorrow, No Pain, No Hate”. Силно впечатление прави и фактът, че записът поддържа едно темпо през цялото време и включените девет парчета се слушат на един дъх. На такъв албум кусури трудно се намират.
15-и януари е датата, на която “Road of Redemption” ще види бял свят. Ако дотогава все още не си намерил подходящ коледен подарък за любимия ти човек, или пък си оставил себе си на втори план и не си имал време да си угодиш – дебютът на Mental Destruction е една отлична опция да поправиш нещата.
