С “Unleashed” Skillet доказаха няколко неща. На първо време си затвърдиха позицията на вечни хит мейкъри, която рядко са изпускали. Сервираха набор от мощни и ударни песни от сорт, който вече феновете се страхуваха да очакват. Отвъд това обаче, те доказаха и още нещо: че все още могат да се променят. До онзи момент, бандата никога не беше звучала толкова надъхано и модерно.
Модерността можем да обясним по няколко начина. От една страна, това е новата логична стъпка, която всеки музикант предприема. Никога преди не е било толкова достъпно за който и да е стил да се впише частично в модерната поп сцена с вметки, които доказано работят. А самите Skillet никога не бяха издавали толкова позитивен албум. Срещаме този феномен вече така често, че без грам съмнение може да го наречем тенденция. И американците нямат никакво намерение да изпадат от нея. С “Victorious” имат пълното намерение да повторят чудото.
Откриващата “Legendary” започва противоречиво, но силно. Основният риф е жесток и надъхващ, но останалите инструменти издъхват на фона на други постижения. Цялостно композициите в траклиста могат да се определят като размити. Усеща се старание да се достигне същата енергичност, но музиката започва да бледнее, ако се направи сравнение с предходни творби. Цялостната обвивка – от обработката до презентацията – довежда до мисълта, че това е несъмнен опит да се репликира успеха на предходния запис. За феновете, които са чували групата на живо – предложенията тук ще звучат по-добре лайв, заради множеството напевни части. Обработката на албума се усеща като една идея по-неясна от преди, но по-силно впечатление правят текстовете, които за първи път са толкова егоцентрични. Всичко това, в комбинацията с факта, че в изданието няма кьорав хит, води до мисълта, че имаме един много прибързан труд. Към финала започва да се формира музикална принадлежност, по-близка до старите деяния на състава, но съчетана с модерната поп формула. В някои парчета е трудно да разграничим композицията от типичната за други „рок” групи като Imagine Dragons. Присъстват и повтарящи се мотиви, както ритмично, така и сегментално в самите песни. А най-тъжното от всичко е, че при все опита “Victorious” да прилича на предшественика си, никак не можем да го етикираме като весел албум.
“Victorious” действително е следващата логична стъпка, но изразът има и своята тъмна страна. Амбицията да преминеш към друг жанр, пък и преходът да се случи така успешно, няма как да те остави без жажда за още. Skillet искат да видят докъде могат да стигнат, беше време за нов релийз... Но струваше ли си всичко това цената на такова безхитие, при това от група, която само преди няколко години се доказа като хит-титан.
Изданието от 2019-а ще бъде запомнено, дори вероятно успешно. Цялата вълна нови фенове, които се зарибиха по Skillet след последното световно турне, биха и ще слушат “Victorious”. Защо? Фактите говорят, а те доказват следното: хиляди хора се зарибиха точно по “Unleashed”, дори предвид вече установената хитография. И беше нужно нещо толкова видоизменено, макар и не слабо, за да се достигне до масовата аудитория. Прости, логични стъпки.
