Съществува ли шаблонност в слушането на музика в България Опции

[MORRIGAN]

Рискувам да отворя една тема, за която бях писала в една предишна медия, в която работех. Вдигна се голяма врява около написаното, защото определени хора се почувстваха засегнати.
И все пак, работата ми не е да удовлетворявам определени инидивиди, а да мисля и да споделям мислите си, базирани на факти и реални събития.

И в крайна сметка, Блеки Лаулес е казал: "Хората слушат с очите си." Когато е излязъл на сцената опръскан в кръв и е "изнасилил" монахиня на сцената, хората са го определили като антихрист и дори са забранявали W.A.S.P. Щом обаче излезе Golgotha, всички започнаха да му свалят шапка и да коментират колко набожен човек е.

Казвам това, защото обикновено за една банда се съди по външният вид. Ако носиш черно, вериги и шипове, кубинки и дълга коса, ти си метъл и достоен за уважение. Ако обаче не носиш черно и нямаш дълга коса - надали някой ще ти обърне много внимание. Едва ли ще се вслушат в музиката ти, концепцията, която се опитваш да изразиш, и опитът да накараш някой да се размисли. Защото ако излезеш и кажеш - "Там убиха човек", хората ще се шокират, но ще забравят до час. Ако пък им покажеш как е убит въпросният човек - ти директно ставаш подстрекател и привърженик на убийство.

Така става и когато тежка банда вкара някои по- леки парчета, или си позволи дори по- комерсиален албум.
Изключително неприятно впечатление ми направи как след Minutes to Midnight "заклетите" фенове на Linkin Park се отекоха като помия в септична яма. Нямаше ги вече крещенето на Честър и рапирането на Майк, за това пък имаше много за човешката същност и смисъла на това да си жив. За това 10 години по- късно, когато Честър умря, някои фенове се сетиха, че в музиката им е имало подтекст, че те са опитвали да предадат послание, и изведнъж започна реването и оплакването, как те, видиш ли, са били прави.
И нямаше значение, че същите тези хора някога дружно слушаха Linkin Park, както и Rasmus, Green Day... Няколко години по- късно, научили някои по- тежки имена, отричаха онези, които ги превърнаха в това, което са, и положиха началото за тях.
Това ми намирисва на... Лицемерие.

Много талантливи и не толкова известни банди страдат от същият синдром, само защото външният вид не отговаря на музиката им, а от там и на изискването на феновете. А после било комерсиализация някой да се натъкми към определен стил за да се хареса.
Давам пример с X Japan, първата и най- известна рок банда в Япония. Джийн Сиймъс беше казал, че ако те се бяха развили в Америка, щяха да са най- добрата рок група в света.
Може би и най- злощастната. Техният основател и барабанист Йошики претърпя тежка операция в началото на миналата година, която постави под въпрос връщането му на сцената. През 2011 бившият им басист Тайджи Савада беше убит в затвора в Сайпан, а през 1998 при нелеп инцидент умря най- обичаният им член - Хиде, поставил началото на вижуъл кей движението, на погребението на който се изсипаха 60 000 души и запречиха процесията към гробищата.
И все пак, единици са в България тези, които познават творчеството на X Japan, които знаят имената им и дори част от историята им.
Вероятно защото те не носят кубинки и не се обличат в кожи и шипове.

Какъв е изводът от всичко това... Дали пред теб има привърженици на еднин или друг музикален стил, дай им каквото искат, или те ще те оплюят и залеят с помия. Ако не си гръмък, зрелищен и привличащ вниманието, ако не отговаряш на определени норми и не се вписваш в тях, колкото и талантлив да си, колкото и добра да е музиката ти, ти ще си останеш просто един недостатъчно добър изпълнител, който не носи кожи и кубинки, и няма дълга коса.

[Anarchyst]

Аз слушам с ушите си и не ми дреме коя банда как се облича и как изглежда. Отделно и че повечето от групите, които слушам, нямат клипове и няма как да ги видиш как изглеждат. Като съм свикнал на едно звучене, няма как да сменят стила и да очакват да няма отлив на фенове. Затова и Рамщайн престанах да ги слушам след 2014 г. и Найтуиш ги отебах, след като Таря напусна. Наскоро и Марко Хиетала обяви, че ще напуска и Найтуиш вече съвсем за ник'ъв чеп няма да става. В наши дни Рамщайн за мен са мъжки вариант на Бръкни Спръсти (Бритни Спиърс), демек - голяма помия.

[Wolfheart]

Доста време я гледам тази тема и до сега едвам се въздържах да не напиша нищо тук. Може би заради споменаването на Minutes To Midnight. От този албум започват вече наистина да ми харесват. А феновете така или иначе щяха да се отрекат от тях, защото по това време nu-metal-а вече се беше преместил в графата демоде, а феновете вече се бяха ориентирали към други стилове, като метълкор или дъбстеп.

Има шаблонност и то това е заради музикантите често се изхранват от тази музика. Също както целта на музикантите е да правят музика, която да радва слушателя, а самите музиканти, така и целта на журналистите е да пишат статии, които да радват читателите (и най-вече спонсорите на медията), а не да ги засягат. Често журналист, който напира да изразява собственото си мнение, бива изгонен от големите медии и започва да работи като фрийлансер или да кара такси.

За музикантите е важно как изглеждат и колко зрелищно шоу правят, защото концертите са основното перо в приходите им. Сега дискове с музика не се продават много, както през 80-те и 90-те, а когато са се продавали, основно компаниите са печелили от това, а музикантите са взимали по цент на продадена бройка. Ако групата не впечатли със зрелище и визия, концертите им няма да са толкова посещавани и съответно им се обезмисля цялата дейност. Затова от гледната точка на музикантите изглежда, че "хората слушат с очите си".

За едни групи е важно да подържат определена база от фенове и най-малката промяна в стила би отдръпнала голяма част от феновте, което би попречило на музикантите да си изплащат ипотеките. Може би това е причината на някои групи цялата им дискография да звучи супер еднакво.

Докато други следват модата и определено изоставане върви с намаляване на продажбите. Aerosmith постигат най-голям успех не с първите си албуми, а през 80-те и началото на 90-те, когато издават албуми в по-модерен стил. Същото важи и за Scorpions. Ако и Stranger In Us All на Rainbow не беше приет с толкова слаб интерес, вероятно Ritchie Blackmore щеше да продължи да прави рок и да се появят още сватбарски хитове, като Can't Let You Go.

Виждам, че в първия пост се споменава и за X-Japan. Никога не съм си правил труда да потърся да чуя тяхна песен, въпреки че в далечния изток се спукват да ги слушат. Но пък има страхотни японски post rock групи, като Mono и Euphoria.

[Aggressive Perfe...]

Вариантите като музикант са
- или да си свириш каквото ти е кеф като хоби и да се издържаш от някаква друга работа или бизнес (реалността за масата метъл банди по простата причина, че това е силно нишова музика)
- или да правиш музика, която продава, да правиш шоу, да развиваш групата си като бранд и т. н. и т. н. неща, към които OP тук изпитва явна неприязън, но в които няма нищо нередно - чисто и просто това ти позволява да се занимаваш професионално с това, което обичаш, а не да отговаряш на мейли в кол център и в свободното си време да си вокалист на легендарната пауър метъл група Guardianforce, за която цели 27 души в Bandcamp се кълнат, че е най-доброто нещо, което са чували някога
- или да се издържаш от преподаване, стипендии, свирене като сесиен музикант в студио, свирене като член на оркестър, правене на YouTube съдържание, продажба на музикални инструменти, продуциране и т. н. и т. н. опциите тук са много, разнообразни и непонятни за мен като човек, който просто си дрънка на китара вкъщи.

Въпросът е колко ти е важно да се занимаваш професионално с музика. Няма нищо срамно нито в аматьорството, нито в това да свириш в Green Day или там в каквото, но реалността е, че легендарната пауър метъл група с могъщата орда от 27 фена ще си остане такава, защото няма как нещо хем да е супер нишово, уникално, екстремно и т. н., хем да се харесва достатъчно масово, че да ти изхранва семейството.

[Scorpio]

В 2021 г. има всякакви хора както сред публиката, така и сред музикантите, в България и всяка друга страна, затова подобни генерализации за мен са пресилени. А фигури като Роб Халфорд, Кери Кинг, Фил Анселмо (ако и последният да е доволно странен като характер) остават тачени в метъл обществото, ако и отдавна да им е лъснало кубето. Не е до косата работата. Що се отнася до Linkin Park, тази група по чисто обективни причини много хора, били те някога нейни фенове или не, не я харесват. Те са Metallica на рап/рок/поп музиката с една разлика - не са съдили феновете си.